Исторически паметници на България

Асенова крепост:

Асеновата крепост е крепост , която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 км от Асеновград ,България. Самата крепост е съществувала още по времето на траките , а през средновековието нейната позиция става стратегическа. Крепостта е наречена на цар Иван Асен II . Църквата „Света Богородица Петричка“ е единствената изцяло запазена сграда. През 1991 г. след завършването на цялостната реставрация на черквата тя започва да функционира като православен храм.

Първите писмени сведения за крепостта са от 11 век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир . От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Крепостта е превзета от кръстоносците по времето на четвъртия кръстоносен поход . Крепостта е разширена и укрепена по време на управлението на цар Иван Асен II . През този период е построена и църквата „Света Богородица Петричка“. При падането на България под османска власт крепостта е разрушена.

Твърдината е сред Стоте национални туристически обекта , отворена е целогодишно за посещения, има печат.

Самуилова крепост:

Самуилова крепост e името на средновековна крепост , разположена между планините Беласица и Огражден в т.нар. Ключка клисура. Намира се на невисок хълм на десния бряг на река Струмешница , на 5 километра северно от село Ключ . Построена е вероятно в периода 1009 - 1013 година по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна (защитна) система.

Самуиловата крепост е национален парк-музей.Той е тържествено е открит на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а района около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич - ГКПП Златарево към парка-музей покрай брега на реката води красива алея. Тя минава по пешоходен мост и се отправя към подножието на хълма. Отдалеч се вижда величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст и четирите бетонни пилона изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула. Автор на паметника е професор Борис Гондов . Крепостта е важен туристически обект в югозападна България. От 2003 година тя е включена в списъка от 100 национални туристически обекта на БТС.

Царевец:

Крепостта Царевец е разположена край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът е изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г и е завършена през 1981 г в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен ІІ.

Интересно е да се види аудио-светлиния спектакъл "Звук и светлина".Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 - 1393 г.) Спектакълът е уникална атракция и част от магията на Царевград Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобожданието.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.

Паметник на връх Шипка:

Храм-паметникът Шипка е създаден във връзка с драматичните исторически събития от Руско-турската освободителна война. Това събитие предизвиква редица български творци да възпеят големия подвиг на Опълчението и да увековечат делата на онези, които проливат кръвта си за да се нарече България свободна.

Самият паметник на Шипка е построен с волни пожертвувания на българския народ, както много други паметници и храмове. Автори на проекта на паметника са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На първия етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.

Етъра:

Изграждането му започва през 1963 г. под ръководството и по проект на Лазар Донков. Първоначално е реставрирана съществуващата воденица, а по-късно са изградени и другите обекти. Официално е открит на 7 септември 1964 г., но е обявен за национален (народен) парк след 3 години. През 1971 г. е обявен за паметник на културата.


Мадарския конник:

Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите релеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г.

Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на българската държава от ханския ѝ период. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня.

 материалът е изготвен от Александър Карликов