You are here: Home » History

Стара Велика България



Основана е от хан Кубрат в Приазовието като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след освобождението им от владичеството на тюрките през 632 г. През 635 година хан Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Около 654 г. се разделя на три части.

Стара Велика България

Първа Българска Държава



Настоящата територия на България е обитавана от най-ранни исторически времена - Каменната ера и Медно-каменната епоха. В Бронзовата епоха тук се заселват траките, споменати за пръв път от Омир. Те се занимават със земеделие и животновъдство и оставят доказателства за богата култура. През XI-VI век преди новата ера се появяват първите тракийски държавни обединения, разцветът на които е през VII-VI в. пр.н.е. През I век пр.н.е. техните земи са завладени от Рим, а от V в. са включени в територията на Източната римска империя - Византия. Постепенно те са претопени от заселилите се през VI век на Балканския полуостров славяни.

България при Аспарух и Крум

След разделянето на Стара Велика България, в хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., с който Първата българска държава получава международно признание. Този факт отличава България, като най-старата съществуваща в наши дни държава в Европа. Аспарух определя за столицата на новосъздадената държава Плиска. Под управлението на хан Тервел (700-718) България се разширява териториално и се превръща в голяма политическа сила. По времето на хан Крум (802 - 814) и през първата половина на IX век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, а на изток до р. Днестър (днешна Украйна). През периода 635-1018 г. в България се развива богата култура. В края на IX век братята Кирил (Константин Философ) и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Техните ученици Климент и Наум идват в България, където са радушно приети и намират добри условия за работа. Те развиват богата образователна и литературна дейност. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни като Сърбия и Русия. Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав стават центрове на българската, а като цяло и на славянската култура.. Княз Борис I покръства българите през 864 г.

При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в в една от най-могъщите държави в Европа разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. През 928 г. се създава и разпространява еретичното учение на поп Богомил, което е оказало влияние върху ученията на Катарите и Албигойците в Западна Европа. При цар Петър І и цар Борис ІІ България упада заради вътрешни размирици. През 971г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018. Почти веднага започва и борбата за освобождение от византийското владичество. Първите опити са дело на Петър II Делян (1040-1041)

Втора Българска Държава



През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а Търново става столица. След 1186 г. първоначално страната управлява Асен, а след това - Петър. През XII в. българската държава укрепва благодарение на военните успехи на цар Калоян(техният най-малък брат) над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. По времето на цар Иван Асен Втори (1218 -1241) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет - установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата. През 1235 г. българският църковен глава получава титла патриарх. В периода 1241-80 г. България преживява нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. През XIV в. - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт - отделя се Добруджанското деспотство. През 1371 България се разделя между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. Това отслабва страната, прави я лесна плячка за завоеватели и през 1396 г. тя е покорена от Османската империя. В продължение на почти пет века България е под османско робство.



Османско Робство(1396-1878)



Периода XV - XVII в. е изпълнен със спорадични и недобре организирани опити за отхвърляне на отоманската власт - въстанието на Константин и Фружин, походите на Владислав ІІІ Варненчик и Янош Хуняди, народните въстания срещу поробителите - Търновскo, Чипровско и Карпошово въстания. XVIII в. е векът през който започва българското Възраждане, свързвано с ярки имена, като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и др. Възобновяват се и опитите за освобождение - въстанията в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война от 1768-74. През XIX в. развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски обявява отделянето на българската царква от Вселенската патриаршия в Истанбул, на която до тогава е била подчинена. На 27 Февруари 1870 султанът подписва ферман за учередяването на българска екзархия., а през 1872 за екзарх е избран Антим І . Периода 1860-78 г. е период на организирано национално освободително движение - Г.С.Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учередяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания. Последното е организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, братя Обретенови и др. На 12 Април 1877 г. започва Руско-турска освободителна война, която приключва на 19 Януари 1878 г с победа на Русия.

Нова българска история (1878 - )



На 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор българската държава е възстановена, но не е постигнато национално обединение. Бившите български територии са разделени на три - провъзгласено е Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя. В протест на това несправедливо решение на Берлинския конгрес - 1878, избухва Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879), което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия. Избухва и Илинденско-Преображенското въстание - 1903. Фердинанд Сакс Кобурготски, български княз от 1887 г., прокламира независимост от Турция и през 1908 г. става цар на българския народ. България участва в Балканската война - 1912, заедно със Сърбия и Гърция се бори за свободата на Тракия и Македония. България печели тази война, но в последвалата Междусъюзническа война - 1913, е победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъсват от нея територии, населени с българи.

Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. През 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис Трети. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България - тя губи излаза си на Бяло море, Западна Тракия става част от Гърция, Южна Добруджа се присъединява към Румъния, а околностите на Струмица, Босилеград, Цариброд и села от Кулско се дават на Сърбо-хърватско-словенското кралство. (С българо-румънски договор през 1940 г. Южна Добруджа се връща на България.)

В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. По-късно участието на български кавалерийски взводове на Източния фронт е прекратено. Цар Борис Трети подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50 000 български евреи.

През август 1943 г. цар Борис Трети умира и регентството на младия цар Симеон Втори е провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г.съветската армия навлиза в България и на 9 септември се установява правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за република. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации. В управлението на държавата последователно се сменят Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов и Тодор Живков.

10 ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция - 1991, политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г. се възстановява, стартира приватизацията и връщането на земята. От 1 Януари 2007 г. България е член на Европейския съюз.

ITCOMEL