Българските народни будители

 

 

 

1 ноември –
 ден на народните будители

Първи ноември е ден за почит на предците ни будители -книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало.

Преди Освобождението на тази дата е почитан Свети Иван Рилски. Днес той се счита за молител пред Бога и покровител на всички българи.

Първото неофициално честване е в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. министърът на Народното Просвещение Стоян Омарчевски внася предложение за обявяване на 1 ноември за ден на българските народни будители. През есента на 1945 г. той е изхвърлен от празничния календар, а на 1 ноември 1990 г. по почин на общонародно сдружение „Мати Болгария” честването е възстановено

 

 

Няма народ като нашия, в чиято история словото, писмеността и духовността да са имали такава съдбовна роля.

 

Още през X век епископ Константин пише:

  Голи са народите без книги, немощни да се борят без  оръжие с противника на нашите души

 

 

В далечни манастири бледи монаси при светлината на вощеницата нижат букви за чест и слава   на българския род

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Климент Охридски     

Наум

Йоан Екзарх

Черноризец Храбър

ЕпископКонстантин

Цар Симеон Велики

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За будители днес смятаме видни личности като сина на хан Омуртаг - Енравота - Воин /застъпник на християнството/ от епохата на  ранното  средновековие или владетели като княз княз Борис І - Покръстителя на българския народ и духовни водачи като Патриарх Евтимий Търновски.

 

 

 

 

Цял низ от светли имена - чисти и сияйни - издигат българското самосъзнание и превръщат България в държава на духа

 

 

Затова нека заедно прочетем каменния надпис от времето на хан Омуртаг Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по- късно помнят!

Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно.

Нека помним!

 

 

 

Галерия



 

Запя камбана. Пламна знаме
и се роди един светец.
Светец ли? Нещо по-голямо-
на цял един народ отец

 

Паисий превръща българския език в остро оръжие за национално осъзнаване. 

 

 

“ Народе, знай свой род и език!”

“ О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш на своя език и не думаш“

 

 

 

ЖИТИЕ И СТРАДАНИЯ ГРЕШНАГО СОФРОНИЯ

 

Аз, грешний в человецех, родих ся на село Котел от отца Владислава, а от матери Мария и положили первое имя мое Стойко.

 

 

 

 

 

Петър Хаджиберович Берон е български просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик.

Роден около 1795 г. (според други източници — през 1799 или 1800 г.) в Котел, той живее в Брашов за известно време.

През 1824 г. с помощта на Антон Иванов издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“, погрешно наречен така заради изобразения на корицата делфин (всъщност делфините са бозайници, а не риби).

Това е първият

 

ХИМН  НА

 НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ


текст и музика Добри Христов

 

О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.
Припев:

Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни (2)

Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.
Припев:
 

Ботев, Левски - великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!
Припев: 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На Паисий със словата още носим гордостта,
че сме българи и свята е на дедите ни пръстта

 

 

Материали и дизайн: Лиляна Йонкова

Изтотвил: Красимира Иларионова