|
|
|
|
|
Българските
народни будители |
|
|
1 ноември – |
Първи ноември е ден за почит на предците ни
будители -книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало. Преди Освобождението на тази дата е
почитан Свети Иван Рилски. Днес той се счита за молител пред Бога и
покровител на всички българи. Първото неофициално честване е в Пловдив
през 1909 г. През 1922 г. министърът на Народното Просвещение Стоян
Омарчевски внася предложение за обявяване на 1 ноември за ден на българските
народни будители. През есента на 1945 г. той е изхвърлен от празничния
календар, а на 1 ноември 1990 г. по почин на общонародно сдружение „Мати
Болгария” честването е възстановено |
|
Няма народ като нашия, в чиято история словото, писмеността и духовността да са имали такава съдбовна роля. |
Още през
X век епископ Константин пише: “ Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души” |
|
В далечни манастири бледи монаси при светлината на вощеницата
нижат букви за чест и слава на
българския род |
|
|
|
|
|
•Климент Охридски •Наум •Йоан Екзарх •Черноризец Храбър •ЕпископКонстантин •Цар Симеон Велики
|
|
|
|
За будители
днес смятаме видни личности като сина на хан Омуртаг - Енравота - Воин
/застъпник на християнството/ от епохата на
ранното средновековие или владетели
като княз княз Борис І - Покръстителя на българския народ и духовни водачи
като Патриарх Евтимий Търновски. |
||
|
|
|
|
Цял низ от светли имена - чисти и сияйни - издигат българското самосъзнание и превръщат България в държава на духа Затова нека заедно прочетем каменния надпис от времето на хан
Омуртаг “Човек и добре да живее, умира. И друг се
ражда. И нека родените по- късно помнят!” Ние сме родени по-късно. Други ще се родят
още по-късно. Нека помним! |
|||
|
“ Запя камбана. Пламна знаме |
||||
Паисий превръща българския
език в остро оръжие за национално осъзнаване. |
|
||||
|
“ Народе, знай свой род и
език!” “ О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш на своя език и не думаш“ |
|
|||
|
”ЖИТИЕ И СТРАДАНИЯ ГРЕШНАГО СОФРОНИЯ”
Аз, грешний в человецех, родих ся на село
Котел от отца Владислава, а от матери Мария и положили первое имя мое Стойко. |
||||
|
•Петър Хаджиберович Берон е български просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик. •Роден
около 1795 г. (според други източници — през 1799 или 1800 г.) в Котел, той живее в Брашов за известно време. •През
1824 г. с помощта на Антон Иванов издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“, погрешно
наречен така заради изобразения на корицата делфин (всъщност делфините са бозайници, а не риби). |
||||
Това е първият
ХИМН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
|
|||||
О,
будители народни, Чест и
слава, вечна слава
|
|
||||
На Паисий със словата още носим гордостта, |
|||||
Материали и дизайн: Лиляна Йонкова Изтотвил: Красимира Иларионова |
|||||